Блог

Ти ми отне всичко! Способността да вярвам, способността да мога, способността да искам, способността да живея…
Ти ми взе всичко! Смеха и мечтите, усмивката и сълзите, любовта и омразата.

Сега вече нищо не чувствам, нищо не ме радва, нищо не ме впечатлява, нищо не ме докосва.
Дадох ти всичко! Дадох ти нежността си, дадох целувките си, дадох милувките, дадох прегръдките.
Всичко дадох на теб! Сега вече съм празна ваза, куха кутия въздух, обвивка без съдържание.
Вече съм твоя сянка, нещо, което някога съм била, но вече не съм. Вече не мога да бъда.

А бях като розова пъпка напролет, като свеж морски бриз, животът живееше жив.
За теб разцъфнах, за теб ухаех, за теб пораснах, за теб блестях, за теб…
В теб заспивах, теб сънувах, теб градих, теб боготворих.

Издигнах дом, издигнах замък, теб издигнах, но уви…ти си тръгна. Сега времето е просто спряло.
Секундите минават, но не и ти, ти не минаваш. А истината е, че никога не си бил там, ти никога не остана.
Премина и ме стъпка. Никога не ме погледна, никога не ме видя, никога не ме поиска. Ти просто ме откъсна от живота и си го присвои.

Сега как да продължа ? Как да има утре като няма днес, а има само вчера. Как да ти простя, че не ме обикна, как да си простя, че те обичах ?
Как да извикам като мога само да мълча, как да запея отново като музика няма ? Как да те забравя като вече нищо не помня ?
А как всичко изгоря и се превърна в сива пепел.

А как ти дадох всичко…и ти всичко ми отне.

На моята приятелка T.