Кога се влюби ?
Когато я видя, когато я чу или когато я попита ?
Не се ли влюби, когато я погледна, когато я изслуша, когато тя ти отговори…
Тялото й е мелодия, която си чувал, но не си се заслушвал, косата й е коприна, която си виждал, но не си протягал ръка да докоснеш.
Устните й са като череши посред зима, желани, но нечакани.
А очите й ? Очите й са порти към свят, за който само си си мечтал като малък.
Твоя ли е ?
Не знаеш кога я пожела, само знаеш, че не можеш да спреш желанието. Толкова е силно чувството, че забравяш кога се е появило. Толкова силно я искаш, че осъзнаваш, че никога няма да я имаш.
Представяш ли си ?
Как я докосваш, как я прегръщаш, как я обичаш ? Всеки ден, всеки час и всяка минута чакаш да я видиш, а после ?
Какво се случва после ?
Мразиш ли я ?
Казват, че границата между любовта и омразата е много тънка, но ти държиш да я удебелиш, защото вече искаш да я мразиш. Искаш да я унищожиш, да я унижиш, да я смачкаш, да я обезличиш, за да заличиш собствените си желания.
Успя ли ?
Накара ли я да страда достатъчно, защото страдаш ти ? Изтри ли мечтите си с нейните сълзи ? Успокои ли болката с нейните рани? Излъга ли истината?
Може би…
Може би и тя те видя, може би и тя те поиска, може би тя се уплаши и избяга.
Може би…
Това е краят.
Няма повече въпроси и още по-малко отговори. Нямаше варианти, нямаше изход, нямаше как да се намери начин.
Няма…той и тя